Това е един добре познат възглас, който в малко по-видоизменена форма е ознаменувал смъртта на доста от френските крале и кралици. Една от тях e Мария-Антоанета - дамата, която объркала пастите и хляба в предложението си за подходяща диета.
Лошото е, че в знак на признателност, без да оценят предложението й, нейните поданици решили да я смалят от размер M в XS и й отсекли главата. И така погледнато, с много доза черен хумор, тя е била предшественичката на днешните Fashion Victims.
И ако споменавам тази кралица, то е защото тя е от признатите модни законодателки на своето време. И не говорим само за облеклото... Всеки ден тя вземала благоуханна вана и успяла да приучи целия си двор на хигиена със своя личен пример.
В днешно време нашите "крале" и "кралици" нямат синя кръв, с изключение на единствения истински благородник във висшата мода - граф Юбер дьо Живанши. Но независимо дали са с корони върху главите си или не - с възторг следваме примера им и се ласкаем, че можем да се появим в двора им.
С благоговение, ние - техните поданици, шептим имената им и следваме техния пример. А наред с това и безусловно се подчиняваме на техните закони, без дори и да си помислим да ги оспорим.
Но понеже живеем в демократично време - всеки от нас има правото да избере към двора на кой монарх да се присъедини. Имената им са добре познати. А изборът наистина е огромен - Armani, Versace, Dior...
Толкова много монархии, нали? А най-хубавото е, че винаги когато решим, можем да се заселим в някое друго кралство.
Обяснението е просто - монарсите умират, умират и техните поданици. Но модата остава... Защото (колкото и еретично да звучи) животът е мода, а модата - живот!